21 ago 2020, 0:43

Усмивки без цена

  Poesía
1.5K 0 0

Изплака в радост малкото човече,

поело първата си глъдка въздух.

Звънливото гласче се чува надалече,

на света показва дух и дързост.

 

Към него уморени две очи блестят...

през усмихнатите сълзи на жена.

Нови чувства в болката крещят,

че живот от себе си е дала на света.

 

Под умората притиснати щастливи,

докосват се сега за първи път.

Примигващо с очички срамежливи,

стихва малкото на майчината гръд.

 

А наоколо в престилки снежно бели

сноват добри, усмихнати лица.

От тайнството на раждането взели...

Частица да дарят от своите сърца.

 

Усмихва им се малкото човече.

С безценната невинност на дете,

денят им в бяло щастие облече...

Усмивките им бели нямаха цена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...