Aug 21, 2020, 12:43 AM

Усмивки без цена

  Poetry
1.5K 0 0

Изплака в радост малкото човече,

поело първата си глъдка въздух.

Звънливото гласче се чува надалече,

на света показва дух и дързост.

 

Към него уморени две очи блестят...

през усмихнатите сълзи на жена.

Нови чувства в болката крещят,

че живот от себе си е дала на света.

 

Под умората притиснати щастливи,

докосват се сега за първи път.

Примигващо с очички срамежливи,

стихва малкото на майчината гръд.

 

А наоколо в престилки снежно бели

сноват добри, усмихнати лица.

От тайнството на раждането взели...

Частица да дарят от своите сърца.

 

Усмихва им се малкото човече.

С безценната невинност на дете,

денят им в бяло щастие облече...

Усмивките им бели нямаха цена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...