21.08.2020 г., 0:43

Усмивки без цена

1.5K 0 0

Изплака в радост малкото човече,

поело първата си глъдка въздух.

Звънливото гласче се чува надалече,

на света показва дух и дързост.

 

Към него уморени две очи блестят...

през усмихнатите сълзи на жена.

Нови чувства в болката крещят,

че живот от себе си е дала на света.

 

Под умората притиснати щастливи,

докосват се сега за първи път.

Примигващо с очички срамежливи,

стихва малкото на майчината гръд.

 

А наоколо в престилки снежно бели

сноват добри, усмихнати лица.

От тайнството на раждането взели...

Частица да дарят от своите сърца.

 

Усмихва им се малкото човече.

С безценната невинност на дете,

денят им в бяло щастие облече...

Усмивките им бели нямаха цена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...