21 авг. 2020 г., 00:43

Усмивки без цена

1.5K 0 0

Изплака в радост малкото човече,

поело първата си глъдка въздух.

Звънливото гласче се чува надалече,

на света показва дух и дързост.

 

Към него уморени две очи блестят...

през усмихнатите сълзи на жена.

Нови чувства в болката крещят,

че живот от себе си е дала на света.

 

Под умората притиснати щастливи,

докосват се сега за първи път.

Примигващо с очички срамежливи,

стихва малкото на майчината гръд.

 

А наоколо в престилки снежно бели

сноват добри, усмихнати лица.

От тайнството на раждането взели...

Частица да дарят от своите сърца.

 

Усмихва им се малкото човече.

С безценната невинност на дете,

денят им в бяло щастие облече...

Усмивките им бели нямаха цена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...