Усмивки, страсти, погледи и думи
Не са ли погледите светлини,
изкарали на показ – над земята,
най-скришното, което се таи
отвъд плътта, пропита с прямотата.
Усмивката – жив ключ за обичта,
материята сякаш се разтапя.
А страстите израждат любовта
или на корист злостната отплата.
Виж, думите… от тях до кръв боли,
пронизват те в сърцето като шпага.
Мълчи ми се – от всеки звук гори
плътта …като стенание от ада.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
