3 jun 2007, 12:09

Устни с вишнев цвят

  Poesía
2.3K 0 6
Устни с вишнев цвят, какъв е вашият вкус?
Нежна сладост навярно вас изпълва
и благозвучна музика от вас струи.

Таз мелодия омайна
слуха ми гали миг след миг,
а в сърцето с плам се пали
огън, от любов пропит.

Устни с вишнев цвят, а как да ви наричам?
Прелъстяваща мечтите страст?
Как, без да ви познавам, ви обичам,
и за допира ви непознат жадувам аз?

Устни с вишнев цвят, чие лице красите?
На усмивка ведра помагате безспир да грее.
Благосклонна ще бъде ли за мен съдбата,
че образът ви ласкав веч в душата ми ще тлее?

Устни с вишнев цвят, къде да ви намеря?
По дирите ви устремено без умора тичам.
Жeлая с устните си жадни да докосна и усетя
туй, което мед и мистика, незнаейки, наричам.

Кажи ми, ти, блян, с цвета на вишна,
откъде във мен ти тъй се зароди,
че възкисел плод за мен ще бъде
времето, което ни дели?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Начева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново поздравления!
  • Благодаря ви за подкрепата! Честно казано, публикувах преди време няколко произведения в сайта, но не смятах, че изобщо някой ще им обърне внимание, за това и дълго време изобщо не бях влизала... но един ден, когато прочетох всички тези коментари, някак си добих увереност и Вие, мили хора, ме мотивирате да продължавам да търся музата, която някъде съм запиляла из мазето на душата си. От сърце ви благодаря за подкрепата!
  • Бива те много и в поезията...Желая ти истинска любов!
  • Поздравления и от мен...
  • Поздрав! Но ми напомня "Очи черные"...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...