Устни с вишнев цвят
Нежна сладост навярно вас изпълва
и благозвучна музика от вас струи.
Таз мелодия омайна
слуха ми гали миг след миг,
а в сърцето с плам се пали
огън, от любов пропит.
Устни с вишнев цвят, а как да ви наричам?
Прелъстяваща мечтите страст?
Как, без да ви познавам, ви обичам,
и за допира ви непознат жадувам аз?
Устни с вишнев цвят, чие лице красите?
На усмивка ведра помагате безспир да грее.
Благосклонна ще бъде ли за мен съдбата,
че образът ви ласкав веч в душата ми ще тлее?
Устни с вишнев цвят, къде да ви намеря?
По дирите ви устремено без умора тичам.
Жeлая с устните си жадни да докосна и усетя
туй, което мед и мистика, незнаейки, наричам.
Кажи ми, ти, блян, с цвета на вишна,
откъде във мен ти тъй се зароди,
че възкисел плод за мен ще бъде
времето, което ни дели?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Начева Всички права запазени