3.06.2007 г., 12:09

Устни с вишнев цвят

2.3K 0 6
Устни с вишнев цвят, какъв е вашият вкус?
Нежна сладост навярно вас изпълва
и благозвучна музика от вас струи.

Таз мелодия омайна
слуха ми гали миг след миг,
а в сърцето с плам се пали
огън, от любов пропит.

Устни с вишнев цвят, а как да ви наричам?
Прелъстяваща мечтите страст?
Как, без да ви познавам, ви обичам,
и за допира ви непознат жадувам аз?

Устни с вишнев цвят, чие лице красите?
На усмивка ведра помагате безспир да грее.
Благосклонна ще бъде ли за мен съдбата,
че образът ви ласкав веч в душата ми ще тлее?

Устни с вишнев цвят, къде да ви намеря?
По дирите ви устремено без умора тичам.
Жeлая с устните си жадни да докосна и усетя
туй, което мед и мистика, незнаейки, наричам.

Кажи ми, ти, блян, с цвета на вишна,
откъде във мен ти тъй се зароди,
че възкисел плод за мен ще бъде
времето, което ни дели?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Начева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново поздравления!
  • Благодаря ви за подкрепата! Честно казано, публикувах преди време няколко произведения в сайта, но не смятах, че изобщо някой ще им обърне внимание, за това и дълго време изобщо не бях влизала... но един ден, когато прочетох всички тези коментари, някак си добих увереност и Вие, мили хора, ме мотивирате да продължавам да търся музата, която някъде съм запиляла из мазето на душата си. От сърце ви благодаря за подкрепата!
  • Бива те много и в поезията...Желая ти истинска любов!
  • Поздравления и от мен...
  • Поздрав! Но ми напомня "Очи черные"...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...