Устни с вишнев цвят
Нежна сладост навярно вас изпълва
и благозвучна музика от вас струи.
Таз мелодия омайна
слуха ми гали миг след миг,
а в сърцето с плам се пали
огън, от любов пропит.
Устни с вишнев цвят, а как да ви наричам?
Прелъстяваща мечтите страст?
Как, без да ви познавам, ви обичам,
и за допира ви непознат жадувам аз?
Устни с вишнев цвят, чие лице красите?
На усмивка ведра помагате безспир да грее.
Благосклонна ще бъде ли за мен съдбата,
че образът ви ласкав веч в душата ми ще тлее?
Устни с вишнев цвят, къде да ви намеря?
По дирите ви устремено без умора тичам.
Жeлая с устните си жадни да докосна и усетя
туй, което мед и мистика, незнаейки, наричам.
Кажи ми, ти, блян, с цвета на вишна,
откъде във мен ти тъй се зароди,
че възкисел плод за мен ще бъде
времето, което ни дели?
© Антония Начева All rights reserved.