Jun 3, 2007, 12:09 PM

Устни с вишнев цвят

  Poetry
2.3K 0 6
Устни с вишнев цвят, какъв е вашият вкус?
Нежна сладост навярно вас изпълва
и благозвучна музика от вас струи.

Таз мелодия омайна
слуха ми гали миг след миг,
а в сърцето с плам се пали
огън, от любов пропит.

Устни с вишнев цвят, а как да ви наричам?
Прелъстяваща мечтите страст?
Как, без да ви познавам, ви обичам,
и за допира ви непознат жадувам аз?

Устни с вишнев цвят, чие лице красите?
На усмивка ведра помагате безспир да грее.
Благосклонна ще бъде ли за мен съдбата,
че образът ви ласкав веч в душата ми ще тлее?

Устни с вишнев цвят, къде да ви намеря?
По дирите ви устремено без умора тичам.
Жeлая с устните си жадни да докосна и усетя
туй, което мед и мистика, незнаейки, наричам.

Кажи ми, ти, блян, с цвета на вишна,
откъде във мен ти тъй се зароди,
че възкисел плод за мен ще бъде
времето, което ни дели?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Начева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново поздравления!
  • Благодаря ви за подкрепата! Честно казано, публикувах преди време няколко произведения в сайта, но не смятах, че изобщо някой ще им обърне внимание, за това и дълго време изобщо не бях влизала... но един ден, когато прочетох всички тези коментари, някак си добих увереност и Вие, мили хора, ме мотивирате да продължавам да търся музата, която някъде съм запиляла из мазето на душата си. От сърце ви благодаря за подкрепата!
  • Бива те много и в поезията...Желая ти истинска любов!
  • Поздравления и от мен...
  • Поздрав! Но ми напомня "Очи черные"...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...