МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
3 nov 2018, 12:11

Устра

  Poesía
551 1 5

В черно и на колене

над Устра увисва

мълчание.

На колене.

Денят – счупен надве.

Облачно-слънчеви нишки

предат върховете.

Денят, счупен надве

тегне над Устра –

на колене.

Под коленете му,

все тъй непревзето –

небето.

 

22.05.2003

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Устра е средновековна крепост край гр. Джебел, Кърджалийско. Намира се толкова високо в планината, че когато си там, имаш чувството, че виждаш небето под краката си. Била е българска по времето на Симеон I, но впоследствие той я отстъпва на Византия, а византийският император се жени за една от дъщерите му.

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Влади. Навремето е контролирала течението на р. Върбица по пътя през Маказа. Не се извършват много проучвания там. Намерени са около 1000 фалшиви византийски монети и кръстове. Една от най-високо разположените в България - 1114 метра . И една от най-запазените. Основите са почти цели, както и една от стените. Трудно достъпна е, след занемарената хижа "Устра" започва стръмна пътека, по-подходяща за кози, а не за хора. Но е предизвикателство.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Георги.
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Хубаво... Имам леля и бая рода в Джебел...
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Харесва ми!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0