МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
Nov 3, 2018, 12:11 PM

Устра

  Poetry
554 1 5

В черно и на колене

над Устра увисва

мълчание.

На колене.

Денят – счупен надве.

Облачно-слънчеви нишки

предат върховете.

Денят, счупен надве

тегне над Устра –

на колене.

Под коленете му,

все тъй непревзето –

небето.

 

22.05.2003

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Устра е средновековна крепост край гр. Джебел, Кърджалийско. Намира се толкова високо в планината, че когато си там, имаш чувството, че виждаш небето под краката си. Била е българска по времето на Симеон I, но впоследствие той я отстъпва на Византия, а византийският император се жени за една от дъщерите му.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Влади. Навремето е контролирала течението на р. Върбица по пътя през Маказа. Не се извършват много проучвания там. Намерени са около 1000 фалшиви византийски монети и кръстове. Една от най-високо разположените в България - 1114 метра . И една от най-запазените. Основите са почти цели, както и една от стените. Трудно достъпна е, след занемарената хижа "Устра" започва стръмна пътека, по-подходяща за кози, а не за хора. Но е предизвикателство.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Георги.
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Хубаво... Имам леля и бая рода в Джебел...
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Харесва ми!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0