Устрем

Poesía » Otra

1.2K 1 2

Устрем

Тежък, мрачен дъжд валеше,

човек един на ръба стоеше

и взираше се с поглед празен в есента -

не искаше да е най-самотен на света...

Нашепваше му тя да я последва в безкрайните ù дълбини,

в душата своя той погледна - не откри себе си дори...

усещаше там нещо силно да боли,

дали не бяха погубените му мечти...

Сълзи се стичаха по изпитото лице,

копие невидимо разсичаше сърцето му на две...

Внезапно блясък озари уморените очи,

усмихна се човекът и към пропастта се устреми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lenya (Елена)

Написано е от щастлив човек!

2009-06-02T22:57:44+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Дано да е само творчески рисунък!
Ваше Благородие

2009-06-02T21:17:22+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0