2 июн. 2009 г., 20:27

Устрем

1.2K 1 2

Устрем

 

 

Тежък, мрачен дъжд валеше,

човек един на ръба стоеше

и взираше се с поглед празен в есента -

не искаше да е най-самотен на света...

 

Нашепваше му тя да я последва в безкрайните ù дълбини,

в душата своя той погледна - не откри себе си дори...

усещаше там нещо силно да боли,

дали не бяха погубените му мечти...

 

Сълзи се стичаха по изпитото лице,

копие невидимо разсичаше сърцето му на две...

Внезапно блясък озари уморените очи,

усмихна се човекът и към пропастта се устреми...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...