Jun 2, 2009, 8:27 PM

Устрем

  Poetry » Other
1.2K 1 2

Устрем

 

 

Тежък, мрачен дъжд валеше,

човек един на ръба стоеше

и взираше се с поглед празен в есента -

не искаше да е най-самотен на света...

 

Нашепваше му тя да я последва в безкрайните ù дълбини,

в душата своя той погледна - не откри себе си дори...

усещаше там нещо силно да боли,

дали не бяха погубените му мечти...

 

Сълзи се стичаха по изпитото лице,

копие невидимо разсичаше сърцето му на две...

Внезапно блясък озари уморените очи,

усмихна се човекът и към пропастта се устреми...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...