Устрем

Poetry » Other

1.2K 1 2

Устрем

Тежък, мрачен дъжд валеше,

човек един на ръба стоеше

и взираше се с поглед празен в есента -

не искаше да е най-самотен на света...

Нашепваше му тя да я последва в безкрайните ù дълбини,

в душата своя той погледна - не откри себе си дори...

усещаше там нещо силно да боли,

дали не бяха погубените му мечти...

Сълзи се стичаха по изпитото лице,

копие невидимо разсичаше сърцето му на две...

Внезапно блясък озари уморените очи,

усмихна се човекът и към пропастта се устреми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lenya (Елена)

Написано е от щастлив човек!

2009-06-02T22:57:44+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Дано да е само творчески рисунък!
Ваше Благородие

2009-06-02T21:17:22+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0