lenya
19 el resultado
Изненада
Реките се изливат бързо, монотонно,
тичаш да се скриеш - ще намериш ли подслон?
Сълзите са така солени,
давиш се в черен небосклон... ...
  558 
Може би
Ще се скрия във дъжда, ще потъна във мъгла.
По ветровете ще бягам дива и сама,
в дълбините ще се сгуша, далече от хорска суета.
Ако можеше да съм птица, щях да отлетя, ...
  559 
Детето с красивите черни очи
Тя живееше в един безкраен ад, виждаше всичко като в мъгла, движеше се като сянка и вече не усещаше нищо. Животът в нея беше угаснал, останала бе само една искрица, която ù даваше сили да пази спомена, който единствен осмисляше жалкото ù съществуване, тъй като всичко дру ...
  1784 
Страхотен ден
Страхотен ден е.
Дъжд се лее на потоци.
Есенно небето плаче.
  817 
Нива със цветя.
Неприкрита самота.
Цветна тишина...
  624 
Грешка
Мислиш, че усмивката ми е истинска, но грешиш.
Мислиш, че не плача, но грешиш.
Мислиш, че ми е лесно, но не е така.
Аз не виждам пролетта, не виждам красота. ...
  750 
Спряло се е Небето черно и мълчи.
Луната някъде копнее,
а звездите са блещукащи сълзи.
Нощта е цяла самота
и притаила дъх, в очакване стои. ...
  619 
Догаря цигарата самотно в пепелника,
пламъкът заглъхва, потушен от сълзите,
остава само една-единствена искра,
чезне бавно и изгаря...
Приближава краят... ...
  1062 
Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете, ...
  546 
Устрем
Тежък, мрачен дъжд валеше,
човек един на ръба стоеше
и взираше се с поглед празен в есента -
не искаше да е най-самотен на света... ...
  881 
Лежи тялото самотно, потънало във нищета,
изгубило надежда всяка, дреме там, дълбоко в мрака...
Зловещи сенки денонощно го душат
и всичко се върти в неспирен кръг...
Нима ще бъде завинаги така?... ...
  1278 
Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност
и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит
ние сме нейните най-обични слънца.. ...
  1025 
Пустее огледалото във коридора,
потъва самотно в нощта,
стене тихо и скърби,
иска пак да погледнат в него онези хубави очи...
Как щастливо усмихваше се тя, ...
  764 
Оглеждам се във твоите очи,
досущ като моите, но малко по-добри,
усещам как сърцето ми във теб тупти,
а твоето чака в мен да полети...
Докосвам те плахо, не усещаш дори, ...
  769 
Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи, ...
  742 
Тъги
Давя се във собствените си сълзи,
нещо в мене крещи,
нещо душата ми гори..
Не заслужавах ли и аз да имам мечти... ...
  704 
Като плачеща върба съм застанала насред брега.
Оглеждам се - наоколо ни жива душа.
Отново съм сама.
Пред мен езерото се чернее,
а душата ми пустее. ...
  775 
Сълзи
Сълза се отрони от очите тъжни,
красива, нежна, но солена сълза.
Последва я друга... и трета...
занизаха се бисерите на душата, ...
  1089 
> Беше студена зимна вечер. Вятърът подемаше реещите се в небето снежинки и ги понасяше в лудешки танц...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично ...
  2970 
Propuestas
: ??:??