lenya
19 el resultado
Изненада
Реките се изливат бързо, монотонно,
тичаш да се скриеш - ще намериш ли подслон?
Сълзите са така солени,
давиш се в черен небосклон... ...
  501 
Може би
Ще се скрия във дъжда, ще потъна във мъгла.
По ветровете ще бягам дива и сама,
в дълбините ще се сгуша, далече от хорска суета.
Ако можеше да съм птица, щях да отлетя, ...
  514 
Детето с красивите черни очи
Тя живееше в един безкраен ад, виждаше всичко като в мъгла, движеше се като сянка и вече не усещаше нищо. Животът в нея беше угаснал, останала бе само една искрица, която ù даваше сили да пази спомена, който единствен осмисляше жалкото ù съществуване, тъй като всичко дру ...
  1589 
Страхотен ден
Страхотен ден е.
Дъжд се лее на потоци.
Есенно небето плаче.
  758 
Нива със цветя.
Неприкрита самота.
Цветна тишина...
  566 
Грешка
Мислиш, че усмивката ми е истинска, но грешиш.
Мислиш, че не плача, но грешиш.
Мислиш, че ми е лесно, но не е така.
Аз не виждам пролетта, не виждам красота. ...
  691 
Спряло се е Небето черно и мълчи.
Луната някъде копнее,
а звездите са блещукащи сълзи.
Нощта е цяла самота
и притаила дъх, в очакване стои. ...
  546 
Догаря цигарата самотно в пепелника,
пламъкът заглъхва, потушен от сълзите,
остава само една-единствена искра,
чезне бавно и изгаря...
Приближава краят... ...
  948 
Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете, ...
  495 
Устрем
Тежък, мрачен дъжд валеше,
човек един на ръба стоеше
и взираше се с поглед празен в есента -
не искаше да е най-самотен на света... ...
  790 
Лежи тялото самотно, потънало във нищета,
изгубило надежда всяка, дреме там, дълбоко в мрака...
Зловещи сенки денонощно го душат
и всичко се върти в неспирен кръг...
Нима ще бъде завинаги така?... ...
  1219 
Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност
и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит
ние сме нейните най-обични слънца.. ...
  936 
Пустее огледалото във коридора,
потъва самотно в нощта,
стене тихо и скърби,
иска пак да погледнат в него онези хубави очи...
Как щастливо усмихваше се тя, ...
  698 
Оглеждам се във твоите очи,
досущ като моите, но малко по-добри,
усещам как сърцето ми във теб тупти,
а твоето чака в мен да полети...
Докосвам те плахо, не усещаш дори, ...
  703 
Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи, ...
  695 
Тъги
Давя се във собствените си сълзи,
нещо в мене крещи,
нещо душата ми гори..
Не заслужавах ли и аз да имам мечти... ...
  646 
Като плачеща върба съм застанала насред брега.
Оглеждам се - наоколо ни жива душа.
Отново съм сама.
Пред мен езерото се чернее,
а душата ми пустее. ...
  725 
Сълзи
Сълза се отрони от очите тъжни,
красива, нежна, но солена сълза.
Последва я друга... и трета...
занизаха се бисерите на душата, ...
  993 
> Беше студена зимна вечер. Вятърът подемаше реещите се в небето снежинки и ги понасяше в лудешки танц...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично ...
  2665 
Propuestas
: ??:??