15 ene 2009, 13:01

Утеха

  Poesía » Otra
630 0 0
С деня през сълзи се разделями утеха търся в нощта,но намирам само празнотатаи не виждам смисъл в това.
Нощта злокобна, мрачна, чернае моя спътница добраи тя със своята къделязабулва моята душа.
И двете пием и през сълзи пеемза нашата изстрадала съдбаи тя долива празните ни чаши и спасяваме от самота.
А ти, приятелко добра,ти пак ще ме оставиши ще тръгнеш пак по своя пътдо поредната ни наша среща.


07.01.2009 година.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...