Утеха
631
0
0
С деня през сълзи се разделями утеха търся в нощта,но намирам само празнотатаи не виждам смисъл в това.
Нощта злокобна, мрачна, чернае моя спътница добраи тя със своята къделязабулва моята душа.
И двете пием и през сълзи пеемза нашата изстрадала съдбаи тя долива празните ни чаши и спасяваме от самота.
А ти, приятелко добра,ти пак ще ме оставиши ще тръгнеш пак по своя пътдо поредната ни наша среща.
07.01.2009 година.
Нощта злокобна, мрачна, чернае моя спътница добраи тя със своята къделязабулва моята душа.
И двете пием и през сълзи пеемза нашата изстрадала съдбаи тя долива празните ни чаши и спасяваме от самота.
А ти, приятелко добра,ти пак ще ме оставиши ще тръгнеш пак по своя пътдо поредната ни наша среща.
07.01.2009 година.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Йорданова Всички права запазени
