С деня през сълзи се разделям
и утеха търся в нощта,
но намирам само празнотата
и не виждам смисъл в това.
Нощта злокобна, мрачна, черна
е моя спътница добра
и тя със своята къделя
забулва моята душа.
И двете пием и през сълзи пеем
за нашата изстрадала съдба
и тя долива празните ни чаши
и спасяваме от самота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация