15 янв. 2009 г., 13:01

Утеха 

  Поэзия » Другая
476 0 0
С деня през сълзи се разделям
и утеха търся в нощта,
но намирам само празнотата
и не виждам смисъл в това.

Нощта злокобна, мрачна, черна
е моя спътница добра
и тя със своята къделя
забулва моята душа.

И двете пием и през сълзи пеем
за нашата изстрадала съдба
и тя долива празните ни чаши 
и спасяваме от самота.

А ти, приятелко добра,
ти пак ще ме оставиш
и ще тръгнеш пак по своя път
до поредната ни наша среща.



07.01.2009 година.

© Радка Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??