meagainst (Хорабъл)
9 2
28 mar 2008, 13:27

Утре 

  Poesía » Filosófica
553 0 2

Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.

Но утре идва и минава,
а ти си тук отново
и сивият дъжд по гърба ти се стича.
Дишайки тежко, ти продължаваш да чакаш.
Утре ще дойде, ще е различно.

Но утре идва и отминава.
Ето те пак..
... и сивият въздух е в теб, в дробовете ти,
и свеждаш глава и затваряш очи.
Но утре все още предстои.

Следващ ден, без нова спирка.

Умираш, небето е сиво.
Във тебе е сиво, сърцето е сиво.

Умирай, с живота във утре,
мечтите за утре, надеждата от утре.

Умирай, утре е илюзия,
висяща на твоя ръб.

Когато утре го няма, остава сега.
И утре е нищо повече от днес и сега.
Когато всичко друго заглъхне... остава сега.

© Хорабъл Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любувай се на малките неща днес и сега!
    силна емоция, но нека е положителна
    Поздрави!
  • Надявай се на по-добро утре, не умирай,не си струва! Толкова си млада, повярвай, че си струва да живееш.
Propuestas
: ??:??