Утре
820
0
2
Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.
Но утре идва и минава,
а ти си тук отново
и сивият дъжд по гърба ти се стича.
Дишайки тежко, ти продължаваш да чакаш.
Утре ще дойде, ще е различно.
Но утре идва и отминава.
Ето те пак..
... и сивият въздух е в теб, в дробовете ти,
и свеждаш глава и затваряш очи.
Но утре все още предстои.
Следващ ден, без нова спирка.
Умираш, небето е сиво.
Във тебе е сиво, сърцето е сиво.
Умирай, с живота във утре,
мечтите за утре, надеждата от утре.
Умирай, утре е илюзия,
висяща на твоя ръб.
Когато утре го няма, остава сега.
И утре е нищо повече от днес и сега.
Когато всичко друго заглъхне... остава сега.
© Хорабъл All rights reserved.
