10 ago 2014, 19:27

Утре?!

  Poesía » Otra
789 0 1

УТРЕ ... ?!


Сутрин изгревът ми бори се

да разкъса залезния мрак,

на душата моя,тежките окови

останала без топъл бряг .

 

Коя съм аз?! - денят говори,

притихнал в' вечерния глас...;

Къде съм аз?! - светът ми спори

спрял на уличният тротоар...

 

Но кой ли знае где отива...?!

Днес тук съм  - утешавам се в нощта

дошла със изстрели от спомени,

за утре питайки след сутринта...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...