Утре?!
УТРЕ ... ?!
Сутрин изгревът ми бори се
да разкъса залезния мрак,
на душата моя,тежките окови
останала без топъл бряг .
Коя съм аз?! - денят говори,
притихнал в' вечерния глас...;
Къде съм аз?! - светът ми спори
спрял на уличният тротоар...
Но кой ли знае где отива...?!
Днес тук съм - утешавам се в нощта
дошла със изстрели от спомени,
за утре питайки след сутринта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
