УТРЕ ... ?!
Сутрин изгревът ми бори се
да разкъса залезния мрак,
на душата моя,тежките окови
останала без топъл бряг .
Коя съм аз?! - денят говори,
притихнал в' вечерния глас...;
Къде съм аз?! - светът ми спори
спрял на уличният тротоар...
Но кой ли знае где отива...?!
Днес тук съм - утешавам се в нощта
дошла със изстрели от спомени,
за утре питайки след сутринта...
© Росица Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
