Да взривя тишината, която
тихо дреме във теб като куче.
Все оставяш бразди във душата.
Нямам време докрай да се случа.
Нямам време, все уча на полет
недораслите птици. И мисли.
И се уча да бъда онази,
дето мъртви дървета разлиства.
А си шепот на гръм във сърцето.
И пред теб онемявам стократно.
Нямам време да бъда спасена.
Днес. А за утре е рано...
~Endless~
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
