9 nov 2012, 22:49

Утре е рано 

  Poesía » Otra
667 0 12
 
 

Да взривя тишината, която

тихо дреме във теб като куче.

Все оставяш бразди във душата.

Нямам време докрай да се случа.

Нямам време, все уча на полет 

недораслите птици. И мисли.

И се уча да бъда онази,

дето мъртви дървета разлиства.

А си шепот на гръм във сърцето.

И пред теб онемявам стократно.

Нямам време да бъда спасена.

Днес. А за утре е рано...

 

 

~Endless~

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??