Nov 9, 2012, 10:49 PM

Утре е рано 

  Poetry » Other
669 0 12
 
 

Да взривя тишината, която

тихо дреме във теб като куче.

Все оставяш бразди във душата.

Нямам време докрай да се случа.

Нямам време, все уча на полет 

недораслите птици. И мисли.

И се уча да бъда онази,

дето мъртви дървета разлиства.

А си шепот на гръм във сърцето.

И пред теб онемявам стократно.

Нямам време да бъда спасена.

Днес. А за утре е рано...

 

 

~Endless~

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??