13 nov 2004, 8:34

Утрешния ден

  Poesía
1.5K 0 2
До вчера вярвах в живота,
до вчера вярвах в любовта,
до вчера бях щастлива
и мила,нежна и добра.

Заспивах всяка вечер
в очакване на идващия ден,
но днес разбрах живота,
че може да е бурен и студен.

Загубих вярата във него,
загубих вяра в любовта,
загубих вяра в добротата,
загубих вече нежноста.

Сега заспивам,но с надежда
да не идва вече утрещния ден,
да спя небрежно,
да бъде болката далеч от мен.

Сега света е в черни краски,
сега вилнее буря вътре в мен.
Сега разбрах,че безпощадно
следи остават и във утрешния ден.

П.П.:
Това е първото стихотворение,което написах
след като разбрах,че живота може да е и суров.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво аз направо взех да с еповтарqм ама много ми харесватс тиховете ти и пак 6:P
  • Много ми хареса. Великолепно е! Съжалявам само, че е трябвало да разбираш тази жестока истина за живота! Поздравления

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...