13 nov 2004, 8:34

Утрешния ден

  Poesía
1.5K 0 2
До вчера вярвах в живота,
до вчера вярвах в любовта,
до вчера бях щастлива
и мила,нежна и добра.

Заспивах всяка вечер
в очакване на идващия ден,
но днес разбрах живота,
че може да е бурен и студен.

Загубих вярата във него,
загубих вяра в любовта,
загубих вяра в добротата,
загубих вече нежноста.

Сега заспивам,но с надежда
да не идва вече утрещния ден,
да спя небрежно,
да бъде болката далеч от мен.

Сега света е в черни краски,
сега вилнее буря вътре в мен.
Сега разбрах,че безпощадно
следи остават и във утрешния ден.

П.П.:
Това е първото стихотворение,което написах
след като разбрах,че живота може да е и суров.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво аз направо взех да с еповтарqм ама много ми харесватс тиховете ти и пак 6:P
  • Много ми хареса. Великолепно е! Съжалявам само, че е трябвало да разбираш тази жестока истина за живота! Поздравления

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....