13 нояб. 2004 г., 08:34

Утрешния ден

1.5K 0 2
До вчера вярвах в живота,
до вчера вярвах в любовта,
до вчера бях щастлива
и мила,нежна и добра.

Заспивах всяка вечер
в очакване на идващия ден,
но днес разбрах живота,
че може да е бурен и студен.

Загубих вярата във него,
загубих вяра в любовта,
загубих вяра в добротата,
загубих вече нежноста.

Сега заспивам,но с надежда
да не идва вече утрещния ден,
да спя небрежно,
да бъде болката далеч от мен.

Сега света е в черни краски,
сега вилнее буря вътре в мен.
Сега разбрах,че безпощадно
следи остават и във утрешния ден.

П.П.:
Това е първото стихотворение,което написах
след като разбрах,че живота може да е и суров.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво аз направо взех да с еповтарqм ама много ми харесватс тиховете ти и пак 6:P
  • Много ми хареса. Великолепно е! Съжалявам само, че е трябвало да разбираш тази жестока истина за живота! Поздравления

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...