13 нояб. 2004 г., 08:34

Утрешния ден

1.5K 0 2
До вчера вярвах в живота,
до вчера вярвах в любовта,
до вчера бях щастлива
и мила,нежна и добра.

Заспивах всяка вечер
в очакване на идващия ден,
но днес разбрах живота,
че може да е бурен и студен.

Загубих вярата във него,
загубих вяра в любовта,
загубих вяра в добротата,
загубих вече нежноста.

Сега заспивам,но с надежда
да не идва вече утрещния ден,
да спя небрежно,
да бъде болката далеч от мен.

Сега света е в черни краски,
сега вилнее буря вътре в мен.
Сега разбрах,че безпощадно
следи остават и във утрешния ден.

П.П.:
Това е първото стихотворение,което написах
след като разбрах,че живота може да е и суров.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво аз направо взех да с еповтарqм ама много ми харесватс тиховете ти и пак 6:P
  • Много ми хареса. Великолепно е! Съжалявам само, че е трябвало да разбираш тази жестока истина за живота! Поздравления

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...