15 abr 2007, 10:34

Утрешния ден

  Poesía
596 1 3
Аз те моля да си само още миг мой.
Със съдбата нека заедно се борим.
Ела нощем, докато плача и утеши ме в моя покой.
Нека за глупости да не спорим.

Слушай какво - Обичам те, разбери го най-накрая.
Дъждът без теб гори асфалта под босите ми крака.
Моля те, заведи ме в рая.
Подай ми ръка.

Няма да забравя никога как изтриваше сълзите ми.
Дойде нощта, в която вали, а теб те няма.
Чувам ударите ти, пак говорят ми.
С другата, която искаш, искам смяна.

Аз съм тук, на твойта длан.
Така чертая вечен знак на душата.
Ти си на животът-план.
Плача и листът се прогаря от сълзата.

Моля те, бъди мой.
Моля те, без теб ще умра.
От мен кой отне те, кой?
Нали бях твоята жена?

Ще бъдеш с друга в друга нощ.
Дори дъждът по друг ще вали.
Отбутваш ме с всичка мощ.
Сърцето мое потърси.

Няма да забравя никога,
сладко как боли от любовта.
Къде е притока
на нежността?

Оставям те сам и тя е до теб,
но го няма нейното присъствие.
Оставям те, тя може да е до теб,
но ти обичаш мен.
Усещаш вече моето отсъствие.
Знай, няма да ме има на утрешния ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • би трябвало да го упоменеш, Мими... задължително е позоваването
  • Знам , но просто тази песен мн ме вдъхнови и е толкова хубава , че су позволих да използвам няколко изречения от нея.
  • Мими, има очевадно натрапване на цели пасажи от текстове на песни на Руслан Мъйнов.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...