15.04.2007 г., 10:34

Утрешния ден

592 1 3
Аз те моля да си само още миг мой.
Със съдбата нека заедно се борим.
Ела нощем, докато плача и утеши ме в моя покой.
Нека за глупости да не спорим.

Слушай какво - Обичам те, разбери го най-накрая.
Дъждът без теб гори асфалта под босите ми крака.
Моля те, заведи ме в рая.
Подай ми ръка.

Няма да забравя никога как изтриваше сълзите ми.
Дойде нощта, в която вали, а теб те няма.
Чувам ударите ти, пак говорят ми.
С другата, която искаш, искам смяна.

Аз съм тук, на твойта длан.
Така чертая вечен знак на душата.
Ти си на животът-план.
Плача и листът се прогаря от сълзата.

Моля те, бъди мой.
Моля те, без теб ще умра.
От мен кой отне те, кой?
Нали бях твоята жена?

Ще бъдеш с друга в друга нощ.
Дори дъждът по друг ще вали.
Отбутваш ме с всичка мощ.
Сърцето мое потърси.

Няма да забравя никога,
сладко как боли от любовта.
Къде е притока
на нежността?

Оставям те сам и тя е до теб,
но го няма нейното присъствие.
Оставям те, тя може да е до теб,
но ти обичаш мен.
Усещаш вече моето отсъствие.
Знай, няма да ме има на утрешния ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • би трябвало да го упоменеш, Мими... задължително е позоваването
  • Знам , но просто тази песен мн ме вдъхнови и е толкова хубава , че су позволих да използвам няколко изречения от нея.
  • Мими, има очевадно натрапване на цели пасажи от текстове на песни на Руслан Мъйнов.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...