1 nov 2011, 19:49

Утрешният ден

  Poesía » Otra
597 0 5

 

 

 

                                                      УТРЕШНИЯТ  ДЕН

 

                                            На мислите си вече съм в плен.

                                           На утрешния ден редим съдбата.

                                            Знам, той ще дойде малко угнетен.

                                             Заложил щастието днес в предплата.

                                             Но ще го чакам да спре и при мен.

                                             Ще го посрещне влюбена зората.

                                             А утрото с детинския перчем

                                             ще обещава радостна отплата.

                                             По пладне, от огнище осветен,

                                             ще ме покани в стаята позната.

                                             И пак ще бъде много откровен,

                                              и ще полеем с вино пак вината.

                                             От залеза останал заслепен,

                                               забравил на живота си цената.

                                               Като  клошар и утрешният ден,

                                               ще тръгне с вечерта при облака,

                                               подпрян на хълбока на планината.

 

                                                                           Wali (Виолета Томова)

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...