1 nov 2011, 19:49

Утрешният ден

  Poesía » Otra
600 0 5

 

 

 

                                                      УТРЕШНИЯТ  ДЕН

 

                                            На мислите си вече съм в плен.

                                           На утрешния ден редим съдбата.

                                            Знам, той ще дойде малко угнетен.

                                             Заложил щастието днес в предплата.

                                             Но ще го чакам да спре и при мен.

                                             Ще го посрещне влюбена зората.

                                             А утрото с детинския перчем

                                             ще обещава радостна отплата.

                                             По пладне, от огнище осветен,

                                             ще ме покани в стаята позната.

                                             И пак ще бъде много откровен,

                                              и ще полеем с вино пак вината.

                                             От залеза останал заслепен,

                                               забравил на живота си цената.

                                               Като  клошар и утрешният ден,

                                               ще тръгне с вечерта при облака,

                                               подпрян на хълбока на планината.

 

                                                                           Wali (Виолета Томова)

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...