1 нояб. 2011 г., 19:49

Утрешният ден

599 0 5

 

 

 

                                                      УТРЕШНИЯТ  ДЕН

 

                                            На мислите си вече съм в плен.

                                           На утрешния ден редим съдбата.

                                            Знам, той ще дойде малко угнетен.

                                             Заложил щастието днес в предплата.

                                             Но ще го чакам да спре и при мен.

                                             Ще го посрещне влюбена зората.

                                             А утрото с детинския перчем

                                             ще обещава радостна отплата.

                                             По пладне, от огнище осветен,

                                             ще ме покани в стаята позната.

                                             И пак ще бъде много откровен,

                                              и ще полеем с вино пак вината.

                                             От залеза останал заслепен,

                                               забравил на живота си цената.

                                               Като  клошар и утрешният ден,

                                               ще тръгне с вечерта при облака,

                                               подпрян на хълбока на планината.

 

                                                                           Wali (Виолета Томова)

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...