Nov 1, 2011, 7:49 PM

Утрешният ден

  Poetry » Other
595 0 5

 

 

 

                                                      УТРЕШНИЯТ  ДЕН

 

                                            На мислите си вече съм в плен.

                                           На утрешния ден редим съдбата.

                                            Знам, той ще дойде малко угнетен.

                                             Заложил щастието днес в предплата.

                                             Но ще го чакам да спре и при мен.

                                             Ще го посрещне влюбена зората.

                                             А утрото с детинския перчем

                                             ще обещава радостна отплата.

                                             По пладне, от огнище осветен,

                                             ще ме покани в стаята позната.

                                             И пак ще бъде много откровен,

                                              и ще полеем с вино пак вината.

                                             От залеза останал заслепен,

                                               забравил на живота си цената.

                                               Като  клошар и утрешният ден,

                                               ще тръгне с вечерта при облака,

                                               подпрян на хълбока на планината.

 

                                                                           Wali (Виолета Томова)

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...