27 dic 2011, 19:09

Утрин 

  Poesía » De amor
881 1 22

Сърпът  лунен ожъна нощта.

Утринта във  съня ми надзърна...

Слепи чувства завърза деня

на  челото ми с мислена кърпа...

 

Във  косите ти вия гнезда 

и ръцете ми -  двойка жар-птици

в твоя блян  са стаили крила

и роят вдъхновени  искрици...

 

Смях  търкулна по  тебе сълза -

малка перла  от  пееща мида,

капка щастие в дъх на вълна,

уловена  от  вятър  невидим...

 

Тишината  задъхана спря,

да почине  във  миг на забрава...

По ръба на безкрая вървя,

а мечтата ти стеле жарава...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??