Dec 27, 2011, 7:09 PM

Утрин

  Poetry » Love
1K 1 22

Сърпът  лунен ожъна нощта.

Утринта във  съня ми надзърна...

Слепи чувства завърза деня

на  челото ми с мислена кърпа...

 

Във  косите ти вия гнезда 

и ръцете ми -  двойка жар-птици

в твоя блян  са стаили крила

и роят вдъхновени  искрици...

 

Смях  търкулна по  тебе сълза -

малка перла  от  пееща мида,

капка щастие в дъх на вълна,

уловена  от  вятър  невидим...

 

Тишината  задъхана спря,

да почине  във  миг на забрава...

По ръба на безкрая вървя,

а мечтата ти стеле жарава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...