Dec 27, 2011, 7:09 PM

Утрин 

  Poetry » Love
882 1 22

Сърпът  лунен ожъна нощта.

Утринта във  съня ми надзърна...

Слепи чувства завърза деня

на  челото ми с мислена кърпа...

 

Във  косите ти вия гнезда 

и ръцете ми -  двойка жар-птици

в твоя блян  са стаили крила

и роят вдъхновени  искрици...

 

Смях  търкулна по  тебе сълза -

малка перла  от  пееща мида,

капка щастие в дъх на вълна,

уловена  от  вятър  невидим...

 

Тишината  задъхана спря,

да почине  във  миг на забрава...

По ръба на безкрая вървя,

а мечтата ти стеле жарава...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??