Утрин
Сърпът лунен ожъна нощта.
Утринта във съня ми надзърна...
Слепи чувства завърза деня
на челото ми с мислена кърпа...
Във косите ти вия гнезда
и ръцете ми - двойка жар-птици
в твоя блян са стаили крила
и роят вдъхновени искрици...
Смях търкулна по тебе сълза -
малка перла от пееща мида,
капка щастие в дъх на вълна,
уловена от вятър невидим...
Тишината задъхана спря,
да почине във миг на забрава...
По ръба на безкрая вървя,
а мечтата ти стеле жарава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
