27 дек. 2011 г., 19:09

Утрин 

  Поэзия » Любовная
884 1 22

Сърпът  лунен ожъна нощта.

Утринта във  съня ми надзърна...

Слепи чувства завърза деня

на  челото ми с мислена кърпа...

 

Във  косите ти вия гнезда 

и ръцете ми -  двойка жар-птици

в твоя блян  са стаили крила

и роят вдъхновени  искрици...

 

Смях  търкулна по  тебе сълза -

малка перла  от  пееща мида,

капка щастие в дъх на вълна,

уловена  от  вятър  невидим...

 

Тишината  задъхана спря,

да почине  във  миг на забрава...

По ръба на безкрая вървя,

а мечтата ти стеле жарава...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??