25 sept 2014, 18:31

Утрин...

708 0 6

 

 

     Събуждам се,

     отлита моя сън

     с Нея вътре, жива,

     поглеждам

     през прозореца

     навън,

     а Витоша е тъй

     красива,

     зеленосива,

     с жълтеещи

     тук-таме петна,

     излегнала се като

     жена щастлива

     след вятърните

     ласки на нощта ...

     Не мога да повярвам,

     че е толкоз близо,

     на протегната ръка

     от мен,

     с очи я галя,

     все едно сънуваната

     милвам

     и излизам,

     в новия ми копнежен

     ден...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...