Събуждам се,
отлита моя сън
с Нея вътре, жива,
поглеждам
през прозореца
навън,
а Витоша е тъй
красива,
зеленосива,
с жълтеещи
тук-таме петна,
излегнала се като
жена щастлива
след вятърните
ласки на нощта ...
Не мога да повярвам,
че е толкоз близо,
на протегната ръка
от мен,
с очи я галя,
все едно сънуваната
милвам
и излизам,
в новия ми копнежен
ден...
© Валентин Василев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
