Sep 25, 2014, 6:31 PM

Утрин... 

  Poetry » Love
577 0 6

 

 

     Събуждам се,

     отлита моя сън

     с Нея вътре, жива,

     поглеждам

     през прозореца

     навън,

     а Витоша е тъй

     красива,

     зеленосива,

     с жълтеещи

     тук-таме петна,

     излегнала се като

     жена щастлива

     след вятърните

     ласки на нощта ...

     Не мога да повярвам,

     че е толкоз близо,

     на протегната ръка

     от мен,

     с очи я галя,

     все едно сънуваната

     милвам

     и излизам,

     в новия ми копнежен

     ден...

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??