Събуждам се,
отлита моя сън
с Нея вътре, жива,
поглеждам
през прозореца
навън,
а Витоша е тъй
красива,
зеленосива,
с жълтеещи
тук-таме петна,
излегнала се като
жена щастлива
след вятърните
ласки на нощта ...
Не мога да повярвам,
че е толкоз близо,
на протегната ръка
от мен,
с очи я галя,
все едно сънуваната
милвам
и излизам,
в новия ми копнежен
ден...
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
