Утрин...
Събуждам се,
отлита моя сън
с Нея вътре, жива,
поглеждам
през прозореца
навън,
а Витоша е тъй
красива,
зеленосива,
с жълтеещи
тук-таме петна,
излегнала се като
жена щастлива
след вятърните
ласки на нощта ...
Не мога да повярвам,
че е толкоз близо,
на протегната ръка
от мен,
с очи я галя,
все едно сънуваната
милвам
и излизам,
в новия ми копнежен
ден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
