Утрин в рейс  85

Ранна утрин... Хора сънни...

Всеки е умислен сам...

Ми́сли светли, ми́сли тъмни –

в екзистенцията там...

Рейса монотонно друса –

просто дупките брои...

Хората във автобуса –

някой седнал, друг стои́...

... Спира рейса – някой слиза,

друг се качва... Тръгва пак...

Сънна тишина пронизва

у́тринният полумрак...

... и така ще е до Края –

на маршрута, на деня:

с хора дремещи и с тая

меланхолна тишина́...

... Изведнъж едно Момиче

в този въздух нагнете́н –

тихичко затананика

някакъв познат рефре́н...

В тази нощ било́ е струна

то в ръцете на младеж

в Онова велико чудо –

на: Любовният лете́ж!...

... Тишината се разбяга

и разсъниха се там

просто хората веднага –

всеки в страсти облада́н...

... Никой повече не дре́ме,

а по Новият маршрут –

към Красивото Безвре́мие

хуква автобуса луд!...

23-10.2021.