Утрин в рейс 85
Ранна утрин... Хора сънни...
Всеки е умислен сам...
Ми́сли светли, ми́сли тъмни –
в екзистенцията там...
Рейса монотонно друса –
просто дупките брои...
Хората във автобуса –
някой седнал, друг стои́...
... Спира рейса – някой слиза,
друг се качва... Тръгва пак...
Сънна тишина пронизва
у́тринният полумрак...
... и така ще е до Края –
на маршрута, на деня:
с хора дремещи и с тая
меланхолна тишина́...
... Изведнъж едно Момиче
в този въздух нагнете́н –
тихичко затананика
някакъв познат рефре́н...
В тази нощ било́ е струна
то в ръцете на младеж
в Онова велико чудо –
на: Любовният лете́ж!...
... Тишината се разбяга
и разсъниха се там
просто хората веднага –
всеки в страсти облада́н...
... Никой повече не дре́ме,
а по Новият маршрут –
към Красивото Безвре́мие
хуква автобуса луд!...
23-10.2021.
© Коста Качев Всички права запазени