Утринно

24 nov 2010, 13:46

Poesía » Del paisaje

727 0 2

Утрин с аромат на черно кафе,

примесен със сладка канела.

С вкус на ягодови кифлички,

които току-що съм взела.

Утро с цвят на бели перуники,

докосващи капките роса.

С дъх на пролет в снежно време,

утрото посреща ме сама.

Будя се, усмихвам се и казвам:

„Днес ще ми поникнат, знам, крила!

Ще ги разперя тъй широко,

че за ден да обиколя света!”

Излизам на терасата отвън

и на пръсти леко се надигам.

Разтварям си крилата бавно

и над планините аз политам.

Нося се редом със вятъра,

с орлица гнездо да си свия.

От облаците късам тишина

и с ручейна вода се мия...

Сега съм тъй свободна и цяла,

готова щастието да раздавам.

Политам пак към вкъщи тихо

и пак в сатена хладен лягам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.