Утринно
Утрин с аромат на черно кафе,
примесен със сладка канела.
С вкус на ягодови кифлички,
които току-що съм взела.
Утро с цвят на бели перуники,
докосващи капките роса.
С дъх на пролет в снежно време,
утрото посреща ме сама.
Будя се, усмихвам се и казвам:
„Днес ще ми поникнат, знам, крила!
Ще ги разперя тъй широко,
че за ден да обиколя света!”
Излизам на терасата отвън
и на пръсти леко се надигам.
Разтварям си крилата бавно
и над планините аз политам.
Нося се редом със вятъра,
с орлица гнездо да си свия.
От облаците късам тишина
и с ручейна вода се мия...
Сега съм тъй свободна и цяла,
готова щастието да раздавам.
Политам пак към вкъщи тихо
и пак в сатена хладен лягам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
