Nov 24, 2010, 1:46 PM

Утринно

932 0 2

 

 

Утрин с аромат на черно кафе,

примесен със сладка канела.

С вкус на ягодови кифлички,

които току-що съм взела.

 

Утро с цвят на бели перуники,

докосващи капките роса.

С дъх на пролет в снежно време,

утрото посреща ме сама.

 

Будя се, усмихвам се и казвам:

„Днес ще ми поникнат, знам, крила!

Ще ги разперя тъй широко,

че за ден да обиколя света!”

 

Излизам на терасата отвън

и на пръсти леко се надигам.

Разтварям си крилата бавно

и над планините аз политам.

 

Нося се редом със вятъра,

с орлица гнездо да си свия.

От облаците късам тишина

и с ручейна вода се мия...

 

Сега съм тъй свободна и цяла,

готова щастието да раздавам.

Политам пак към вкъщи тихо

и пак в сатена хладен  лягам...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...