24.11.2010 г., 13:46

Утринно

929 0 2

 

 

Утрин с аромат на черно кафе,

примесен със сладка канела.

С вкус на ягодови кифлички,

които току-що съм взела.

 

Утро с цвят на бели перуники,

докосващи капките роса.

С дъх на пролет в снежно време,

утрото посреща ме сама.

 

Будя се, усмихвам се и казвам:

„Днес ще ми поникнат, знам, крила!

Ще ги разперя тъй широко,

че за ден да обиколя света!”

 

Излизам на терасата отвън

и на пръсти леко се надигам.

Разтварям си крилата бавно

и над планините аз политам.

 

Нося се редом със вятъра,

с орлица гнездо да си свия.

От облаците късам тишина

и с ручейна вода се мия...

 

Сега съм тъй свободна и цяла,

готова щастието да раздавам.

Политам пак към вкъщи тихо

и пак в сатена хладен  лягам...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...