24.11.2010 г., 13:46 ч.

Утринно 

  Поезия » Пейзажна
687 0 2

 

 

Утрин с аромат на черно кафе,

примесен със сладка канела.

С вкус на ягодови кифлички,

които току-що съм взела.

 

Утро с цвят на бели перуники,

докосващи капките роса.

С дъх на пролет в снежно време,

утрото посреща ме сама.

 

Будя се, усмихвам се и казвам:

„Днес ще ми поникнат, знам, крила!

Ще ги разперя тъй широко,

че за ден да обиколя света!”

 

Излизам на терасата отвън

и на пръсти леко се надигам.

Разтварям си крилата бавно

и над планините аз политам.

 

Нося се редом със вятъра,

с орлица гнездо да си свия.

От облаците късам тишина

и с ручейна вода се мия...

 

Сега съм тъй свободна и цяла,

готова щастието да раздавам.

Политам пак към вкъщи тихо

и пак в сатена хладен  лягам...

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??