29 nov 2006, 23:49

Утринта

  Poesía
979 0 3
Луната отразена върху голото ти тяло свети
и пламъка на вълчи глад разгаря в мен.
Души несетили такваз любов са толкоз клети
и безлунни са им всяка нощ и всеки ден.

Ветровете над ложето преплетени нашепват
тон за сладка песен пята във дует.
Звездите зад млечни облаци свенливо трепват
загледани във слетия ни сластен силует.

И сетен стон търкулва се по прасковени устни
подет от виещата ми в екстаз душа
За такова щастие часове никвга не са ми късни,
когато във косите ти се сплита утринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • като цяло е много хубаво. предложенията са ми: 1. пунктуация. 2. "звезди зад млечни облаци свенливо трепват" - ритъмът е по-добър без членуването. 3. последните два реда на 3 куплет... помисли ги.
  • Поздрваи и от мен
  • Браво!
    Много е хубаво това!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...