Nov 29, 2006, 11:49 PM

Утринта 

  Poetry
798 0 3
Луната отразена върху голото ти тяло свети
и пламъка на вълчи глад разгаря в мен.
Души несетили такваз любов са толкоз клети
и безлунни са им всяка нощ и всеки ден.
Ветровете над ложето преплетени нашепват
тон за сладка песен пята във дует.
Звездите зад млечни облаци свенливо трепват
загледани във слетия ни сластен силует.
И сетен стон търкулва се по прасковени устни
подет от виещата ми в екстаз душа
За такова щастие часове никвга не са ми късни,
когато във косите ти се сплита утринта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Random works
: ??:??