Утро
Приплъзват слънчеви лъчи
по стрехи, уморени от роса,
политат моите очи
във небезмълвни небеса.
Поемам дъх и се усмихвам,
и крача в лека самота,
пред Твоята поезия притихвам,
в която Си създал света...
17. 02. 2007 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse