Утро
Приплъзват слънчеви лъчи
по стрехи, уморени от роса,
политат моите очи
във небезмълвни небеса.
Поемам дъх и се усмихвам,
и крача в лека самота,
пред Твоята поезия притихвам,
в която Си създал света...
17. 02. 2007 г.
Прага
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станимир Тахов Все права защищены