Утро

9 jun 2010, 0:11

Poesía » Del paisaje

1828 1 25

Утро
Разтворила пръсти, зората изгрява,
пленила поредните птичи криле,
забързано вятърът в клони припява
и облак разплита косите си в синьо небе.
Разсънен, тогава откъсва се лъч светлина,
погалва земята, дарява ù нова мечта,
с трептение цветно отърсва дъгата глава
и спуска зеници да пълнят отново света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Утро

Искате да прочетете повече?

Propuestas