9 jun 2010, 0:11

Утро 

  Poesía » Del paisaje
1775 1 25

Утро

 

Разтворила пръсти, зората изгрява,

пленила поредните птичи криле,

забързано вятърът в клони припява

и облак разплита косите си в синьо небе.

 

Разсънен, тогава откъсва се лъч светлина,

погалва земята, дарява ù нова мечта,

с трептение цветно отърсва дъгата глава

и спуска зеници да пълнят отново света.

 

 

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??