9.06.2010 г., 0:11 ч.

Утро 

  Поезия » Пейзажна
1805 1 25

Утро

 

Разтворила пръсти, зората изгрява,

пленила поредните птичи криле,

забързано вятърът в клони припява

и облак разплита косите си в синьо небе.

 

Разсънен, тогава откъсва се лъч светлина,

погалва земята, дарява ù нова мечта,

с трептение цветно отърсва дъгата глава

и спуска зеници да пълнят отново света.

 

 

© Сеси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??