Jun 9, 2010, 12:11 AM

Утро 

  Poetry » Landscape
1830 1 25
Утро
Разтворила пръсти, зората изгрява,
пленила поредните птичи криле,
забързано вятърът в клони припява
и облак разплита косите си в синьо небе.
Разсънен, тогава откъсва се лъч светлина,
погалва земята, дарява ù нова мечта,
с трептение цветно отърсва дъгата глава
и спуска зеници да пълнят отново света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси All rights reserved.

Random works
: ??:??