Утро
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите
и смисъла сънищен сбъдват.
А часовникът свива стрелките,
във времето спряло препънат.
И как сред гънките страстни,
гърчат се будни чаршафи.
Немеят шепоти нощни,
в думи до днес непознати.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Димитров Todos los derechos reservados
Но последните два реда издишат, особено тия гласни.
