johnson (Иван Димитров) johnson (Иван Димитров)
4 86
29 abr 2022, 12:46  

Утро

764 0 2

                            
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.   
Как вятърът клати пердето, 
а зайчето блесва, намигва.

Водопадни се стичат косите
и смисъла сънищен сбъдват.
А часовникът свива стрелките, 
във времето спряло препънат. 

И как сред гънките страстни,
гърчат се будни чаршафи.
Немеят шепоти нощни, 
в думи до днес непознати. 
















 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • johnson (Иван Димитров)
    johnson (Иван Димитров)
    Благодаря!
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Красиво Но последните два реда издишат, особено тия гласни.
    Може да е - немеят шепоти сластни. Или някак там, ся не ми се мисли

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0